България е пресечна точка на каналите на трафик на хора. Въпреки, че страната е ратифицирала всички релевантни конвенции и протоколи, тяхното прилагане и използване е възпрепятствано от липсата на подходящи знания сред обществото.

България ратифицира Конвенцията за правата на детето през 1991 г., а от февруари 2002 г. е страна по Факултативния протокол към Конвенцията за търговията с деца, детска проституция и детска порнография. И двата международни документа изискват провеждане на образователни и информационни кампании, за да се повиши чувствителността по въпроса за защита на децата от сексуална експлоатация.

Цели на проекта:

 Създаване на обучени екипи, съставени от учители педагогически съветници, служители от отделите за закрила на детето(ОЗД) към дирекциите социално подпомагане по места, които да разпознават проблема и да разпространяват знания и умения по прилагането на Конвенцията и Вторият Факултативен протокол. Професионалистите трябва да служат като референтни точки на превантивната дейност в тази насока.
 Повишаване на чувствителността на местните общности по въпросите за сексуалната експлоатация и трафика на деца
 Предоставяне на методи за превенция на разположение на специалистите, които са в ежедневен контакт с децата, изложени на риск.

Преки целеви групи:

 Учители от началния и средния курс
 Педагогически съветници
 Служители на местните ОЗД

Непреки целеви групи:

 Деца от семейства в икономически неравностойно положение
 Деца от малцинствата
 Деца от институциите
 Деца, изложени на други рискове

Дейности:

 Подготовка на обща програма за обучение на преките целеви групи по Конвенцията останалите релевантни документи
 Провеждане на три двудневни обучителни семинара в Русе, Пазарджик и Плевен
 Подготовка на препоръки за по-нататъшни дейстия на отделите за закрила на детето

Партньори:

 Държавна агенция за закрила на детето
 Местни училищни власти