Използване на GEM за оценка на ефективността на ИТ за провеждане на кампании сред младежите |
Контекст на изследването
Според доклада за развитието на световните телекомуникации на Международния телекомуникационен съюз (ITU) за 2002, България принадлежи към страните с нисък среден доход (във втората по бедност от разделените в четири групи според икономическото си развитие държави). Населението на страната е 7.90 милиона, БВП е US$ 1’473 на глава от населението, с гъстота 73 души на km2. Телекомуникационното покритие в страната е доста високо; на практика, независимо от спадащия БВП, България успява да го увеличи през последните години. Както и в други страни в преход към пазарна икономика България има много по-високо от очакваното развитие на телекомуникациите. Мрежите в тези държави са изградени до голяма степен в годините, когато номиналният доход на населението е бил доста по-висок от сега.
На 100 души в страната се падат 55 телефонни абоната, и около 85% от домакинствата разполагат с телефон. През 2000 г. 92% от търсенето в това отношение е задоволено. Общата телегъстота в страната е 34%, а в столицата София, тя достига 56%. Мобилните комуникации се развиват много бързо. Ако през 1995 г. има едва 21 хил. абонати, през 2001 г. те са вече 1550 хил.; годишното нарастване е 105%! Потребителите на мобилни телефони са 19 на 100 жители и представляват 35% от всички телефонни абонати. Що се отнася до тарифите, стойността на телефонния абонамент представлява 0,9% от БВП. Цената за използване на Internet за 30 часа месечно е средно US$ 9,66. В страната има 26 926 Internet доставчици, 605 хил. потребители и около 361 хил. персонални компютри, което прави около 4,4 компютъра на 100 души. 52% от персонала в телекомуникационните услуги е женски (без да се отчита позицията и квалификацията).
Преди 89 г., когато икономиката и търговията се развиваха в рамките на съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на социалистическите страни, България беше специализирана в производството и доставката на електронно-изчислителна и комуникационна техника. Съществуваха и работеха големи изследователски институти, специализирани програми в университетите, които подготвяха кадри и технологии за заводите за изчислителна техника и електронни елементи. В това време на “славно” развитие на българската изчислителна техника жените представляваха около 20% от студентите в специалностите, свързани с информационните и комуникационни технологии.
След падането на “желязната завеса” и прехода от централно планирана към пазарна икономика, България изгуби специализацията си в областта на ИТ. Основните институти вече не можеха да се издържат и голяма част от прозводствените единици бяха закрити, което от своя страна остави много инженери без работа. Информационните технолигии изгубиха в известен смисъл привлекателността си за младото поколание, особено за момичетата, тъй като намирането на работа с инженерна диплома се превърна в проблем.
Броят на момичетата, записващи се в университетите в специалности свързани с ИТ, не е по-висок от времето преди 25 години, дори намалява, въпреки че има квота за прием на момичета - факултетите запазват средно по 40% от местата за момичета. Причините за това положение са много по-дълбоки от просто по-слабия интерес на момичетата към техническото образование. Основна роля тук играе предопределената социализация на момичетата: те са демотивирани от техническите професии и се насочват към по-традиционни женски професии. Това е трудно да се промени в контекста на висока безработица и икономически упадък. Потенциалът на високо-грамотното население, големият дял жени с висше образование, много от тях с технически специалности, както и подходът към жените като към равни в сферата на труда, наследен от предишния политически режим не се използва пълноценно за постигане на балансирано и справедливо общество в областта на равнопоставеността на половете.
Независимо от това, в средните училища информатиката е въведена като задължителен предмет. За съжаление обаче, съдържанието на тези учебни програми е често архаично и демотивиращо, така че учениците не са особено заинтересовани, дори тези, които проявяват значително по-голям интерес извън училище (главно момчетата).
История на проекта
През 2001 г. Ж.Маринова работейки по проект за обучение в ненасилие в рамките на БЦДИ решава да изследва възможността за използване на ИТ в подкрепа на повишаване на чувствителността по отношение на правата на жените сред младежите. За тази цел тя подготвя проект, наречен “План за използване на новите технологии за застъпничество”. Това е първият проект на женска организация, в който има технологичен компонент.
Целта на проекта е да се разработи интернет страница, за да се разпространят широко сред младежите работата и идеите, свързани с борбата срещу насилието спрямо жените. Основен елемент в страницата е конкурс за плакат и есе на тема “Борбата с насилието спрямо жените”. Проектите на децата се достъпни от страницата и те се насърчават да гласуват за най-добрите, посредством лесен механизъм за гласуване. Електронната страница се представя на децата (13-18 г.) от техните преподаватели в няколко училища в София, а някои от тях я откриват сами.
Страницата е насочена главно към момчетата, но си поставя и определена цел по отношение на момичетата, като стратегията към двата пола е различна. С мисълта, че момчетата са по-запознати с интернет и имат повече достъп в къщи, в училище и в клубовете и по-лесно придобиват самочувствие сред равни, проектът си поставя за цел да привлече момчетата към темата за насилието. В същото време, представяйки темата чрез Интернет и използвайки технически трикове, като глесуване он-лайн, проектът се очаква да мотивира момчетата да участват и да научат повече за насилието, а в същото време да развие интереса им към ИТ като потенциално средство за защите на правата на човека. В случая с момичетата, целта е малко по-различна: да ги мотивира да използват ИТ и да разруши мита, че ИТ са само за мъже, като се покаже, че Интернет може да бъде използван от жени и за женската кауза. Общата цел по отношение на двата пола е да се повиши интереса им към проблемите на насилието, чрез използване на Интернет, като средство за привличане и обучение на младото поколение.
Използване на GEM - цели на оценката
Проектът е успешен и получава множество добри оценки от децата, учителите и родителите. Има победители и в двете категории - есета и плакати, които се получават чрез механизма за on-line гласуване. Два от плакатите се отпечатват за кампанията “16 дни срещу насилието срещу жените”
Единстеният проблем при оценката на успеха на проекта е липсата на данни за реално достигнатите младежи и по-общо потребители на Интернет. Тъй като не съществува разделена статистика за потребителите на Интернет в различните социални и възрастови групи в България, Ж.М. решава да приложи метода за джендър оценка (GEM) към проекта и оцени резултата му по друг начин. Първата и основна цел на джендър оценката е да се определи ефективността и възможността за използване на електронна страница за провеждане на кампании сред младежите (ученици от средните училища), и да се оцени влиянието на използването на ИТ върху участието на младежите в инициативите на неправителствените организации. Специфичната цел на оценката е да се разбере разликата на това въздействие върху момичетата и момчетата. За тази цел е необходима повече информация за това как ИТ и по-специално Интернет се възприемат в тази възрастова група. Ето защо се използва въпросник, като начален метод на придобиване на информация за отношението и използването на Интернет. Оценката има и други специфични цели (които са постигнати чрез използване на други методи, като интервюта с преподаватели в училище и преглед на учебните програми и училищни системи от гледна точка на равнопоставеността на половете), например:
Оценка на самата електронна страница - как нейното съществуване помага за провеждането на кампанията “16 дни срещу насилието”; как потребителите оценяват нейното оформление, съдържание и различните технически средства, особено механизма за гласуване; как различните участници в изследването са стигнали до страницата и по какви причини; дали интерактивността на страницата (възможност за изказване на мнения) увеличава мотивацията за участие в кампанията.
Оценка на равнопоставеността на момчетата и момичетата в достъпа и използването на ИТ - каква е нагласата на момичетата и момчетата към ИТ и как е създадена; какво е нивото на обучението по ИТ в училище и каква е ролята му за мотивиране на момчетата и момичетата за изучаване на възможностите на ИТ.
Потенциалът на подобни проекти, използващи Интернет за увеличаване на балансирано използване и нагласи към ИТ сред младото поколение.
Резултати от оценката
Като първоначален метод на събиране на данни за това, как се използва Интернет от момчетете и момичетата, се използва въпросник, който е разпространен сред 300 ученици. Получени са 220 отговора. Някои от учениците, които са участвали активно в програмата вече са завършили училище, а някои от тези, които участват в изследването не са били участници в проекта. Ето защо, техните отговори са ценни главно в определянето на разликата в достъпа до Интернет. В изследването участват 124 момчета и 96 момичета. Въпреки, че това може вече да бъде прието като показател за интереса, реално не е, тъй като сред участниците в програмата има техникум, в който учат само момчета. Техният брой в цялата извадка е 30.
Основните резултати от това импровизирано допитване са, че момичетата и момчетата се интересуват еднакво от информационните технологии. От всички 220 отговори има само 5, които твърдят, че ИТ изобщо не ги интересуват, и тези отговори са дадени от момчета. В същото време, момичетата, които твърдят, че ИТ не са техен приоритет са повече от мимчетата (14 момичета/6 момчета). За всички останали ИТ са нещо много важно.
В обикновените средни училища в България ИТ са включени в учебната програма в часовете по информатика. Ето защо, всички отговарящи твърдят, че са преминали през курс на обучение по компютри. Но ако обърнем внимание на мястото, където компютрите най-често се използват, училището е на последно място. Едва 6 момчета и 7 момичета твърдят, че използват компютрите в училище. Използването в къщи и в Интернет-клубовете е равностойно (80/80) и обикновено момичетата са тези, които имат случаен достъп до компютри, или пък по домовете на приятел(к)и.
Интересно е да се отбележи, че училището е мястото, където използването на ИТ и по-специално на Интернет най-малко са насърчава. От всички младежи едва 6 твърдят, че са се научили да ползват Интернет в училище (сред тях само едно момиче). Повечето от децата се научават и запалват по Интернет в клубовете (40%), в къщи (31%) или при приятели (26%). Едва 3% го дължат на училището. Тези, които предпочитат интернет клубовете са обикновено момчета, но момичетата също ги посещават. Заключението и тревогата са, че това, което се преподава в училище е твърде формално, основно и скучно. Понякога дори учениците са по-напред от учителите в материята. Преподавателите по информатика са обикновено жени на средна възраст, които следват учебната програма, без да се опитат да придадат на предмета си по-привлекателно съдържание или форма.
Момчетата обикновено посещават интернет клубовете, кадето се впускат в “чат”, игри, търсят специфична информация или просто общуват с връстниците си, говорейки за компютри с приятели. Момичетата използват ИТ главно ако родителите им или приятели имат компютър вкъщи. Те главно използват електронна поща (e-mail), или пък търсят информация, необходима за уроците им или просто се “разхождат” из мрежата.
На въпроса какво правят през свободното си време, по-малко от 1/3 от момчетата отговарят, че ИТ са основното им занимание. Същият дял се интересува от спорт, или предпочитат да излизат с приятели. При момичетата, тези, които се интересуват от ИТ са повече от три пъти по-малко от момчетат, а тези, които предпочитат да излязат с приятели са два пъти повече от момчетата. В тази възрастова група информационните тахнологии не са предпочитаното занимание за свободното време.
От всички отговорили, само 8% (14 момчета и 4 момичета) твърдят, че са по-напреднали и те използват компютрите и Интернет за да подготвят електронни страници за самите себе си или за приятели. Трябва да се отбележи, че учениците, участвали в изследването са на възраст от 16-18 години. Това е горния курс на средните училища, където на практика те избират бъдещата си професия и професионално развитие.
Що се отнася до стойността на услугите, има известно разминаване. Кабелният интернет не е достъпен за всички. Той си остава скъпа услуга, която е достъпна само на някои места. За тези, които използват интернет вкъщи, най-често това е чрез връзка по телефона. Цената на тази връзка е разумна, но телефонните импулси са скъпи и това е сериозно ограничение за широкото използване на Интернет. В същото време достъпът в Интернет клубовете е доста евтин, но тези, които ги посещават са главно момчета.
Това съвсем просто изследване чрез въпросник сред младежите показва основни различия в нагласите на момчетата и момичетата по отношение на използването на Интернет. Най-достъпното и предпочитано място на използване си остават интернет клубовете, които все още са местата за социални контакти предимно на момчетата, които харчат там по-голямата част от джобните си пари. Момчетата се интересуват от игри, нови програмни продукти, новости в компютърната техника, разработване на електронни страници. Момичетата по-скоро предпочитата да са пред домашните компютри и да проверяват пощата си или да търсят информация, необходима за уроците им в училище. Тъй като и едните и другите имат интерес към новите технологии, бихме могли да приемем, че момичетата биха се задълбочили повече, ако тази среда беше по-отворена за тях.
Ако те получат по-мотивиращи сигнали, може би под формата на кампании от страна на женски организации, подкрепящи модела на жени, които използват свободно новите технологии, момичетата ще ни изненадат с големия си интерес към информационните технологии.
Изводи и препоръки
Това изследване показва, че Интернет може да се превърне в ефективно средство за привличане на младежите към социалните проблеми, като насилието срещу жените например, и включването им в обществени кампании. Използването на глобалната мрежа не се насърчава много в училище, но интересът на младежите е налице, особено от страна на момчетата, които намират други пътища за достъп. Интернет е едно от най-ефективните средства да се стигне до младото поколение - децата в училище често са по-напреднали от родителите си, а понякога и от учителите. Все пак, за да се потвърди тази хипотеза, са необходими повече данни, разделени по възрастови групи относно честотата на използване на ИТ.
Съмнително е, че днешните момичета ще изпреварят майките си в използването на новите технологии. В България, както в повечето бивши социалистически страни, жените от четири поколения присъстват стабилно на трудовия пазар наравно с мъжете. Не трябва да забравяме обаче, че това в известен смисъл е било наложено положение, а не резултат на женските движения, както в повечето западни страни. Нещо повече, тяхната пълна трудова заетост е комбинирана с цялата тежест на домакинската работа, като в същото време те са обявени официално и по закон равни с мъжете. Жените са навлезли във всички области на икономиката и образованието (въпреки, че в някои от тях те си остават малцинство, дори рядкост), включително в областта на новите технологии. В много случаи, жените, работещи в сферата на технологиите са прекъснали кариерата си и връзката си с информационните технологии, поради политическите и икономически промени след 1989 г. В това отношение през 90-те години жените сесблъскватс доста пречки - икономическия преход, приватизацията, съкращаване на работни места и производства, и от там професии, които вече не се търсят; безработицата нараства бързо и много жени губят шансовете си за работа в секторите, “резервирани” за мъже; в същото време, технологичното ниво се променя много бързо, което изисква и бърза преквалификация. Новите комуникационни технологии се развиват и разпространяват лавинообразно, което ограничава възможностите на много жени, откъснали се от тази среда да ги следят и да поддържат квалификацията си в крак с новостите. Въз основа на предишния си опит, те имат потенциал да преодолеят пропастта, ако за това се създадат подходящите условия.
България има добър потенциал в сферата на ИТ, имайки предвид гъстотата на телекомуникационните мрежи, опита и уменията още отпреди 1989 г.,както и прогресивно мислещите младежи. Що се отнася до различните нагласи на половете и потенциала на момичетата да използват ИТ наравно с момчетата, препоръчва се женските НПО да обърнат повече внимание на тези умения, за да подобрят собствената си работа, да достигнат до широката общественост и да мотивират момичетата “да влязат в играта”. Много женски НПО все още се страхуват от новите технологии и предпочитат по-старите методи на комуникация и създаване на информация.
И накрая, някои препоръки за училищата. Проектът “План за използване на новите технологии за застъпничество”, както и GEM оценката показват, че училището трябва да стане по активно в предлагането на нови начини на запознаване и използване на ИТ и да обърне внимание на съдържанието на програмите, така че те да са привлекателни и за двата пола. Младежите се нуждаят от насочване, за да развият пълноценно интересите си. Това едва ли се случва само чрез безцелни компютърни игри или случаен “чат” с приятели. Училището трябва да им даде знания и умения, които ще им помогнат на пазара на труда, и да им даде насока в обучението по ИТ, които ще спомогнат за изпълнение на целите, свързани с развитието на страната.
Окончателният доклад относно GEM-оценката може да бъде намерен на сайта http://www.apcwomen.org/gem в рубриката за Централна и Източна Европа.
