Репродуктивното здраве на жените - къде сме и колко ни струва то

Кръгла маса
събота 2ри април 2005 Мария Величкова
article translations English

На 30 март 2005г. Фондация "Джендър образование, изследвания и технологии" (ДОИТ) проведе кръгла маса на тема "Репродуктивното здраве на жените - къде сме и колко ни струва то".

Живка Маринова, изп. директор на ДОИТ приветства участничките, представителки на неправителствени организации и институции, работещи в областта на репродуктивното здраве и обясни, че срещата е част от широка международна кампания в Централна и Източна Европа на мрежата АСТРА за сексуални и репродуктивни права и здраве. Присъствието само на жени в залата може би се дължи на факта, че повечето позиции в тази сфера се заемат от жени, а феминизацията на една професионална област не е добър признак, отбеляза г-жа Маринова.

България се нарежда в категорията на страните с намален риск за репродуктивното здраве редом с други държави от региона, но в своята група е страната с най-ниска раждаемост. Според домакините на кръглата маса социалната интерпретация на изнесените данни трябваше да бъде акцент на срещата, както и въпросът колко пазарна трябва да бъде пазарната икономика в областта на здравеопазването.

След представянето на участниците д-р Цвета Тимчева, експерт към Министерство на здравеопазването направи презентация на тема "Тенденции на репродуктивното поведение на жените в България". Тя определи репродуктивното здраве като пълно физическо, психическо и социално благополучие, свързано с репродуктивността. За него имат значение различни фактори - социално-психологични и биологични, държавна политика, която трябва да осигурява право на образование, равнопоставеност и женски права, както и достъп до услуги, свързани със семейно планиране и здравеопазване. България освен с намалена раждаемост се отличава и със сравнително висока детска смъртност, демографско остаряване на населението, сравнително ниска майчина смъртност, но сериозно увеличени злокачествени заболявания на репродуктивната система на жените. Обезпокоителни са високата честота на ражданията и абортите в ранна възраст (15-19 години), падането на възрастта на първите сексуални контакти, когато сексуалното поведение изпреварва интелектуалното развитие на младежите.

Марта Дяволова от Фонда за развитие на населението на ООН говори за "Ролята на съвременното сексуално здравно образование за изграждане на култура на репродуктивно здраве". Тя акцентира върху превенцията и промоцията на здраве и отбеляза, че липсват достатъчен брой организации, които да се занимават с това.

Г-жа Дяволова наблегна върху сериозната зависимост между здравето и образованието. В страната все още има големи групи от хора без образование и грамотност. 28% от ромите са неграмотни, а 23% са с начално образование, което предопределя и здравния им статус и липсата на сексуална култура и контрол на фертилността. Държавата трябва да поеме ангажимент да осигурява образование, което не е просто предоставяне на информация, то трябва да цели промяна на някои негативни нагласи и убеждения. Стратегията за промяна е да се мотивират хората да променят рисковото си поведение в нерисково.

Здравните програми трябва да са съобразени с възрастовите особености на младежите и с доминиращите убеждения и ценности на средата. Основните насоки на промяната в здравното образование трябва да бъдат:

 демедикализиране на интервенциите
 преосмисляне на влиянието на някои фактори върху здравето
 осъзнаване от необходимостта от обща политика за здраве

Защо репродуктивното образование трябва да се провежда в училищата?

 почти всички млади хора минават от там
 заради възможността за прилагане на комплексни програми по здравно образование
 здравното образование е най-ефективно като предварителна мярка (а сега често за репродуктивно здлаве се говори след като младежите са започнали полов живот.

Медиите също играят значима роля в изграждането на модели на поведение.

Марта Дяволова завърши презентацията си с въпросите:

 Колко ни струва промоцията на здравето?
 Колко ни струва здравето?

Д-р Емилия Ташева от МЗ отговори с коментара, че каквото и да направи МЗ, здравето на хората се влошава. МЗ не може да се справи само с този проблем. Здравето е ангажимент и е въпрос на профилактика.

Последвалата дискусия доста се разгорещи и представителите на НПО бяха упрекнати, че никога не виждат постиженията на МЗ. В дебата Павлина Филипова от Женски алианс за развитие (ЖАР) заяви, че доброто в тази среща е, че е започнат диалог, но трябва да се опитва по-конструктивен подход. Очакването е да се дискутират примерни подходи, с които МЗ може да даде своя принос. Тя отбеляза, че е нужна полово сегрегирана информация, защото жените са един път и половина пъти по-болни от мъжете като последствие от допълнителните си ангажименти. Трябва да се мисли за специална профилактика за жените, а нивото на чувствителност към социално-половото неравенство в България е много ниско.

Спорът се успокои с изказването на Кристина Хараланова от фондация "Интернет райтс България", че младите хора в страната виждат, че напредък все пак има и че те имат нужда от опита от предишното десетилетия на събралите се в залата "войни".

Д-р Радосвета Стаменкова и Десислава Георгиева от Българската асоциация за семейно планиране (БАСП) представиха услугите, които организацията предлага на младите хора в областта на сексуалното и репродуктивното здраве. В работата си с младежи, включително и с уязвими и маргинализирани групи, асоциацията се ръководи от принципа, че изграждането на себеуважение е неделима част от здравното обслужване. През 2004г. през центровете на асоциацията са минали 19 800 клиенти, 65% на възраст под 25 години и над 80% - жени.

Юлия Панайотова от фондация "Женска инициатива за здраве" представи резултати от изследването на Научния център "Психология и здраве в България" "Онкологичен скрининг на маточната шийка в България и Румъния: психосоциални аспекти и състояния на здравната система".

Според проучването смъртността от рак на маточната шийка е 0.64 на 100 000 жени, но в двете държави тя продължава да се расте, а всъщност може да се предотврати с елементарна профилактика.

Магданела Делинешева от Центъра за изследвания и политики на жените изнесе още информация относно проучване статуса на онкологичните заболявания на жените в България.

Събирането на толкова професионалисти с разностранен опит в сферата на репродуктивното здраве и права допринесе за изключително интересния обмен на добри практики и мнения и заключението, че хората, работещи в една област трябва да се срещат и да си сътрудничат за по-добра ефективност на кампаниите си.